Скритите сили на кафето

Заглавието звучи сякаш е от готварски блог, така че ако се оказахте тук, за да прочетете за хранителните и физически качества на кафето, чувствайте се свободни да напуснете сега.

Още сте тук! Добре! Това, за което ще пиша са скритите сили на кафето като метафора за твоческия процес. Дали обичате кафе, чай или може би горещ шоколад, е без значение. Нещата, които ще споделя важат за всяка напитка или храна, която можете да приготвите, да и се насладите и, която събира хората заедно около масата. И все пак, моята история е за кафето, защото аз имам някаква специална връзка точно с него, и ще ви разкажа за трите неочаквани начина, по които кафето ме прави по-силна!

Обожавам да откривам уютни кафенета, където правят този магически еликсир, който превръща всяко сутрешно зомби във виртуозен творец. Това, например, е кафе Trust в Амстердам, едно от местата, които са превърнали правенето на кафе в училище за щастие.

Кафето събира хората

Първият път когато опитах кафе беше през един семеен неделен следобед, когато времето беше леко мрачно и неприятно за разходка, а и родителите ми имаха работа из вкъщи. Аз седях в хола потънала във вълшебните приключения на някоя фентъзи книга. Обикновено, когато чета съм толкова вглъбена в сюжета, че истинския свят е напълно заглушен от измисления свят в главата ми. Дори не забелязах кога мама и татко спряха работата си, татко извади медно джезве и внимателно приготви порция сладко, силно турско кафе. Мама отвори един шоколад и сложиха масата за следобена почивка. Холът се изпълни с уханието на кафе и аз внезапно бях привлечена от него от света на фантазиите обратно в реалността.

В следобяд като този, брат ми и аз обикновено пиехме мляко с какао заедно с мама и татко, за да споделим с тях момента на почивка за семейството. Този път татко предложи да опитаме кафето и аз отпих първата си глътка от тази горчива сладка и леко кисела напитка. Този път, вместо да се вглъбя отново в книгата, аз седях и слушах разговора на родителите си за техните планове и мечти, за наближаващо пътуване на мама и интересни новини, които татко беше прочел. Предполагам, че от този момент нататък започнах да свързвам кафето с уютни събирания, откритост и вдъхновяващи разговори. Години по-късно, когато открих метода Световно кафене, не можех да си представя по-подходящо име за него!

Кафето ме пренася в настоящето

По-късно, по времето когато с баща ми започнахме да правим заедно сутрешни разходки, завършващи с кафе до работата му, той ме научи ка да правя перфектното турско кафе. Приготовленията бяха почти като ритуал, внимателно смесване на точните количества кафе, захар и вода, за да се получи балансиран и хармоничен вкус.

После кафето се вари на много тих огън, бавно и търпеливо, докато в последния момент кафето не закипи. Най-важно е да се улови момента точно преди да заври водата, защото в този момент се отделя перфектния аромат и се образува гъст и плътен каймак. Един миг невнимание и кафето изкипява! И всичко започва отначало. Този ритуал за мен се превърна в специална практика, която ме подготвя за времето за разговор, кафе и почивка. Цялото ми внимание е съсредоточено върху подготовката и аз се фокусирам изцяло в настоящия момент, за да го направя добре.

Сега знам, че тази практика беше и процес на осъзнаване в настоящето за татко, която му позволяваше да се отдаде с цялото си внимание на разговора. В практиката ми на хост и фасилитатор сега, аз използвам малки ритуали подобни на този, които позволяват на всички участващи в дадена среща да се разтоварят от мисли и тревоги преди началото ѝ, за да можем да проведем по-лек, ползотворен и съсредоточен разговор.

Правенето на кафе е много повече от просто правенето на кафе

Всъщност създаването на каквото и да е е много повече от просто създаването му.

Преди шест месеца започнах да работя като бариста в кафене. Както виждате, имам специална връзка с кафето и реших, че това е перфектния начин да си създам допълнително приходи. Това за мен беше ново начало в правенето на кафе.

Досега правех кафе за удоволствие, когато имам настроение и желание. Когато превърнах правенето на кафе в своя професия открих, че обожавам да правя капучино и почти винаги съм в настроение да го првя. Хората обаче си поръчват какво ли не и, въпреки, че работата ми в кафене ми позволява да правя повече капучино отколкото някога съм си мечтала да правя, тя също така изиска да правя десетки други неща. Трябва да балансирам капучиното с миене на чинии, правене на сандвичи, чистене на тоалетни и изхвърляне на боклук.

До този момент не осъзнавах толкова кристално ясно, че за да правя повече от нещата, които обичам (и да ми плащат за това), трябва да отдам голяма част от времето и енергията си на неща, които далеч не са толкова леки и приятни. До скоро май отричах тази истина и чаках да намеря кариерата, която ще е изпълнена само с вдъхновение и лекота!

Научих, че всяка работа се състои от внимателно смесване на точните количества горчиво, сладко и кисело, мръсно, забавно и скучно, за да се получи балансиран и хармоничен резултат. Тази перфектна комбинация е единственото нещо, което може да ми донесе животворните постижения, за които мечтая.