Планът е ясен, защо никой не го следва?

Защо колективната промяна никога не се развива по план?

5 стъпки на създаване на положителна промяна в обществото.

Наскоро една позната попита във фейсбук “Какво ни спира от това да предприемем колективни действия срещу глобалните социални и екологични предизвикателства?”

За все повече хора е очевидно, че трябва да направим нещо по въпроса с климатичните промени, пожарите в Амазонка и Австралия, опустушителните урагани и наводнения, социалното неравенство, корона вирусът и глобалната пластмасова супа, но светът изглежда блокирал в невъзможност да предприеме колективно действие.

Някои викат и скачат, други стават вегетарианци, трети стават социални предприемачи, а четвърти започват да строят бункери и да се готвят за апокалипсис. Дори когато сме съгласни, че тези глобални проблеми трябва да се разрешат, почти никога няма съгласие за това кой е най-добрия подход. За някои, планът е ясен, просто никой не го следва, за други планът въобще не е ясен и те отказват да действат преди да се достигне консенсус.

Всъщност, от план няма нужда, перфектния план вероятно не съществува и, все пак, има практики, с които да напредваме дори когато нямаме план.

Докато четях отговорите под поста на моята позната, забелязах, че нещата, коитo ни спират от това да предприемем действия са едни и същи както за социални и глобални, така и за много по-локални и лични проблеми:

• Ценностната ни система противоречи на поведението, което изисква промяната.
• Ценностната ни система на глобално ниво приоритизира личните интереси пред обществените.
• Страхът от промяна и неизвестност ни парализира, травмата от предишни промени ни спира
• Не осъзнаваме или разбираме дългосрочните последствия от поведението си или подценяваме това доколко е възможно да се направи промяна изобщо.
• По-лесно и сигурно е да продължаваме да правим това, което винаги сме правили
• Мислим, че промяната няма значение
• Промяната изисква кураж и дискомфорт и ние не сме готови да се подложим на него и да рискуваме да изгубим това което имаме
• Имаме склонност да обвиняваме системата, да се оплакваме и да бягаме от отговорност, вместо да предприемем действия.
• Изгубили сме връзката с природата и с по-големите системи, в които оперираме.
• Липсва съгласие за това какви действия всъщност трябва да се предприемат.

Това са пречки да оправим трафика, корупцията и образованието, както и да отслабнем, да спрем пушенето, да се справим с дългогодишен семеен конфликт или да гласуваме за различна партия. Промяната е трудна и рискована, а когато тя изисква участието на различни хора с различна власт, ценности и приоритети, става почти невъзможна.

Същевременно, има промени които са лесни или поне тривиални – да изпробваме нова рецепта за сладкиш, да си оправим течащата вода в банята (особено при условие, че познаваме подходящ водопроводчик), да си намерим компетентен служител, дори да си купим къща, или да оптимизираме производството на лютеница. Разбира се, тези промени зависят от известна експертиза или наличие на ресурси, но като цяло подходът е ясен.

Каква е разликата между едните и другите промени?

И какво да правим с онези от първата категория?

В тази серия от статии ще ви предложа 4 нагласи, с които да променим вижданията си за тези промени и да ги реализирме по-успешно.

1. Всеки проблем е част от система, а не изолиран процес. 
2. Има различни видове системи и подходът към промяната зависи от типа система, в която се развива проблемът.
3. Трансформацията на комплексни системи изисква различен подход от тази на сложни, прости или хаотични системи.
4. Можем да научим практики, които да ни помагат да се справяме с различията и неизвестността.

Ако сте дошли за бърз отговор, разликата между “трудните” и “лесните” за промяна проблеми е че едните са комплексни, а другите сложни или прости. Като общество, благодарение на науката и технологията, сме станали изключително добри и ефективни в разрешаването на сложни проблеми, затова имаме склонност да третираме комплексните проблеми като сложни, което е, казано просто, все едно да третирате детето си като автомат за кафе.

Ако това не ви е достатъчно, ще задълбаем малко във всяка от нагласите в следващите няколко статии.

1. Разглеждаме проблема като част от система, вместо като изолиран процес. 

О, как обичаме да говорим за проблеми и разрешаването им! Обаче, в момента, в който разрешим един проблем, забелязваме 15 нови проблема, някои от които са породени от разрешаването на предишния! Защо? Защото, за разлика от, да кажем, задачите по математика и физика, рядко проблемите в живота са изолирани от средата и тяхното разрешаване се влияе от нея и влияе на нея. Обаче в училище учим как да решаваме задачи по математика и физика, не да разглеждаме отворени и комплексни системи.

Например, когато изхвърлим боклука (през прозореца?), си разрешаваме проблема с боклука вкъщи и същевременно допринасяме за проблема с боклука в града.

Когато дадем пари на просяк, разрешаваме проблемът с чувството си за вина, но не променяме причините за бедността.

Супермаркетът, който намалява заплатите на служителите си, си разрешава проблема с разходите, но влияе негативно на обществото и икономиката, в която оперира, включително на собствените си приходи, защото намалява доходите на собствените си клиенти. Всички тези взаимодействия представляват системи.

В задачите по физика, често сме чували за затворена система – в условия на вакуум равновесието се запазва. За съжаление, в живота няма вакуум и крехкото равновесие, което постигаме между множеството променливи в живота се нарушава дори от полъха на вятъра. Системите винаги са част от по-голяма система – както невронът е част от мозъка, който е част от нервната система, която е част от човешкия организъм, който пък е част от обществото и природата и т.н.

Защо системите са важна рамка, в която да мислим? Защото ни позволяват да разглеждаме връзките между отделните елементи.

Същността на една система е, че е повече от простата сума на всички елементи в нея. И връзките между елементите имат огромно значение – точно както връзката между въглеродни атоми може да ги превърне в графит или диамант или връзката между двама души ги прави приятели, врагове, любовници, или учител и ученик.

 

 

Когато мислим в системи има няколко неща, на които да обърнем внимание – елементите на системата, връзките между тях и начина, по който информацията се предава в системата (причинно-следствени връзки, обратна връзка).

Прост пример за това е, че в човешките пръсти има сензори за топлина. Когато докоснем много гореща чаша чай, тези сензори предават информация за външната среда на неврони, които комуникират с гръбначния мозък и той задава команда на мускулите да се отдръпнат от горещата повърхност. Това е обратна връзка – действие (докосваме чашата) – усещане за промяна в системата (горещина) и реакция (дръпваме си ръката).

Хората имат естествена склонност да забелязват подобни взаимовръзки и отношения между елементи (затова обичаме истории и приказки, те са в своята същност описание на взаимоотношения и причинно-следствени връзки).

Това, което е по-предизвикателно е да забележим цялата система, да разгледаме контекста на събитията и да помислим за всички (или повече) елементи, които може да влияят на поведението на обществото или човек.

Като покана към вас да мислите в системи, ви предлагам малко упражнение – огледайте се в средата и ежедневието си и потърсете системи, които бихте искали да разберете по-добре.

На бял лист хартия се опитайте да начертаете схема която визуализира елементите на тези системи и взаимовръзките между тях. Опитайте се да опишете всички важни елементи от системата, помислете и за контекста, в който се намира – може би там се крият още елементи, за които не сте помислили досега.

Как тази система се променя, когато се променят отделни елементи от нея?

В следващата статия ще видим как можем да категоризираме тези системи и да видим по какво си приличат и се различават, а по-нататък ще говорим и за това как да ги променяме.

С темата закомплексните системи и тяхната промяна ще се занимаем по-подробно и на предстоящото през май обучение The Art oh Hosting Conversations That Matter, прочетете повече тук.