В предишната си статия писах за разликата между това да разглеждаме системи и да разглеждаме проблеми. В нея предложих да разглеждаме цели системи и да търсим начин да променим поведението им, вместо да се фокусираме върху проблемите и разрешавайки ги, да създаваме други.
В тази статия ще разгледаме няколко вида системи и кои от тях имат потенциал за трудно непредвидими последствия, за тях е още по-важно да внимаваме как подхождаме към промяната. За промяната на системи конкретно, ще пиша в следващата статия от тази мини серия.
Има различни видове системи и подходът към промяната зависи от типа система, в която се развива проблемът.
Топче падащо във вакуум, колело, дърво и град са все системи, но те, очевидно, са различни. Често срещано разделение е на системи, които са механични, като топче и колело, и органични като дървото или семейството. Как определяме обаче системи като градът, икономиката и трафикът?
Ако ви се ще да кажете комплексни, но още не сте сигурни защо, продължавайте да четете!
Колко лесно е да се промени една система зависи от това колко лесно е да се прекъснат или променят връзките между различните елементи в нея. Графитът се разпада при леко докосване, за да се промени диамантът се изисква огромно количество натиск и енергия.
Интересното е, че понякога няма значение колко лесно се променя една система, а доколко можем да контролираме промяната.
Светът е изпълнен с изобретения и практики, които ни позволяват да упражнявам контрол над различни системи и да намалим неизвестността – примерите са навсякъде – къщите ни, правилата и законите, стандартите за качество, прогнозата за времето, всяка консултантска компания на света.
Проблемът с контрола идва от причинно-следствените връзки – в някои системи те са очевидни и постоянни, тогава контролът е лесен, в други са непредвидими, тогава контролът става по-сложен. Например, в автомат за кафе има очевидна причинно-следствена връзка – пускаш монета, натискаш копче, получаваш топла напитка. В купчина пясък на вятъра не е точно така – почти невъзможно е да се предвиди къде ще отлети следващата прашинка пясък.
Другия елемент който прави системите ни непредвидими е голямото разнообразие. Пясъкът, диамантът и графитът са доста хомогенни системи – множество еднакви елементи, множество еднакви връзки между тях и съответно високо ниво на предвидимост. Разнообразните системи са такива с множество различни елементи – например ботаническа градина или купчина играчки в магазин за играчки, клетките в човешкия организъм или системата за градски транспорт в мегаполис.
Как изглеждат нещата, ако организираме системите според тези две измерения?
Простите системи се характеризират с ниска неизвестност и ниско ниво на различия.
При тях е очевидно какво действие трябва да се предприеме за да получим търсения резултат, причинно следствените връзки са очевидни. Отварянето на врата е проста система, сипването на вода в чаша също, дори приготвянето на сладкиш по рецепта. В простите системи имаме високо предвидими резултати. Елементите са сравнително малко на брой и променливите, които влияят на средата са малко и контролирани.
Технически сложна система е такава с висока неизвестност и ниско ниво на различия.
Повечето машини, с които оперираме попадат в тази категория. Поради голямата техническа сложност и причинно-следствени връзки, има множество възможни резултати в системата. Не всеки знае как функционира самолетът например, но експертите – техници, пилоти и т.н. могат да предвидят поведението му при промяна на средата. Измерението на разнообразието в случая са метеорологичните условия.
Поведението на самолета става непредвидимо или неконтролируемо само в изключително екстремни условия. В ситуацията на техническа сложност, експертите рядко имат различно мнение за това как да се подходи в дадена ситуация. При сложните системи е възможно да има множество възможни подходи към дадена ситуация, но те са ограничен брой и резултатите могат да бъдат предвидени с голяма степен на вероятност.
Когато имаме високо ниво на различия и ниска неизвестност отново имаме сложна система.
Пример за това е как почти всяко семейство в България има своя рецепта за лютеница. В следствие от това, различните видове лютеница са почти безброй, но резултатът винаги е лютеница, защото много малко неща са непредвидими при правенето на лютеница. Отново имаме множество възможни решения и кое е най-добро зависи от лични предпочитания.
Комплексните проблеми имат високо ниво на различия и високо ниво на неизвестност.
Те се характеризират с огромен брой променливи и огромен брой различни гледни точки и вариации. Любимият ми пример за това е отглеждането на деца. Дори в случая на близнаци отгледани заедно, можем само до някъде да предвидим как те ще се развият като личности и доколко ще са еднакви или различни по характер.
Неизвестността и променливите в комплексните системи са толкова големи, че няма сигурност в резултатите или техния магнитут. Друг подобен пример е климатът – разработили сме модели, които ни помагат да предвидим поведението на времето в огромна степен, но винаги съществуват неизвестни – почти винаги можем да предвидим силен дъжд, но не можем да предвидим дали ще доведе до наводнение или до колко разрушителен ще се окаже ураганен вятър.
В комплексните системи се наблюдават тенденции и склонности, които често могат да се открият във времето. Причинно-следствените връзки, които водят до определен резултат обикновено могат да бъдат забелязани единствено в ретроспектива. Комплексните системи могат да бъдат предвидими в определена степен, но и могат рязко и неочаквано да променят поведението си.
Икономиката е пример за това – очевидно е, че се развива в определена посока, но криза може да се появи внезапно и магнитутът на кризата рядко може да бъде предвиден, но когато разглеждаме ситуацията в последствие, бързо става ясно кои са факторите, които са довели до кризата.
Трафикът в града е подобен – в повечето случаи може да се предвиди натоварване, задръствания и потокът на движението, но една кола паркирана на трамвайна линия е способна да задръсти целия град за часове.
Комплексните системи могат да създават както непредвидими проблеми, така и неочаквани възможности или иновации – влюбването и ученето са комплексни процеси (независимо колко прости се опитват да ги изкарат в училище) – непредвидимо е какво е най-ценното ще научиш в училище – може би да цениш себе си, да създаваш приятелства или да държиш на мнението си.
Повечето спонтанно възникнали общности също са комплексни – например когато група приятели, които се събират всяка седмица да играят настолни игри, превърнат срещите си във фестивал на настолните игри за стотици хора.
Когато нивото на различия и неизвестност е толкова голямо, че не се наблюдават никакви взаимовръзки или склонности на системата, говорим за хаотична система
При нея става дума за радикална иновация, за творчество като самоцел или за липса на цел или посока. Всички познаваме хаоса, макар че често го бъркаме с комплексните системи. В хаоса няма тенденции, няма ритъм, няма никаква структура или рамка.
В хаотичните системи често става дума за разрушение на съществуващи връзки. Примери за това са някои пост-модерни течения в изкуството, бедствия и катастрофи или начинът по който се разпилява пясък по плоска повърхност.
Последната категория е безредието
Tова са системи, които не можем да категоризираме в нито една от горните категории. Това са системите, които не познаваме изобщо. Това е опасно състояние, защото ако не познаваме системата, не можем да навигираме в нея, а последствията от това може да са пагубни (ще откриете, че да навигираме в хаос е по-лесно, отколкото да навигираме в пълен мрак).
Ако се окажете в система на безредие, първата ви задача е да опознаете системата достатъчно, за да я категоризирате и после да подходите към действие за промяна.
Затова, описвайки системите около себе си, опитайте се да намерите свои примери за всяка от категориите и наблюдавайте как тези системи се променят.
Стратегиите за промяна на всяка от категориите системи по-горе ще ви покажа в следваща статия! До тогава, споделете в коментарите вашите наблюдения за различните видове системи!
4 thoughts on “Комплексни системи – що е то?”