Ако трябва да знаете нещо за мен, то е че аз танцувам. Танцувам сама вкъщи, танцувам на работа, танцувам докато мия пода, танцувам по улиците, хората понякога ме гледат странно и ми хвърлят монети… веднъж дори танцувах в стриптийз бар, aма това е друга история…
Танцувам от четири годишна и съм танцувала всеки стил танци, до който имам възможност да се докосна.
През последните години започнах да работя с организации и бизнеси и да им помагам да достигат до хората, да създават смисъл и стойност за обществото, да разказват истории чрез продуктите си и да развиват творческите и лидерските таланти на своите служители.
За мен беше неизбежно да намеря множество паралели между танцовите представления и бизнеса. Между различните стилове танци, и различните видове организации. Ето какво можем да научим от танца за начина, по който работят организациите:
Стриктните правила и перфектни изпълнители водят до блестящ и напълно предвидим резултат.
Танцувах балет в продължение на петнадесет години, това беше първата ми среща с танца и беше причината да се влюбя в танцовото изкуство. Обожавам балет, защото е изпълнен с изящество, лекота и ефирност. Съвършената хармония между танцьорите създава усещане за цялост и непринуденост, но в момента, в който някой направи и най-малката грешка, тя е толкова очевидна, че магията се разваля.
Балетът е изпълнен със стриктни правила и прецизно дефиниран правилен начин да се изпълни дадено движение. Невероятните танцьори са усъвършенствали движенията и влагат емоция и душа в представлението, което ги прави страхотни изпълнители, но това изисква многогодишна подготовка, обучение, рутина и спазване на правилата.
Всеки балетен спектакъл разказва история пресъздадена чрез хореография, музика, сценография, осветление… Подобно представление изисква перфектно сътрудничество между множество хора, всеки от които си знае работата и допринася чрез своята експертиза за цялостта на тази история. Всичко това се случва под ръководството на хореограф или режисьор, който навигира цялостната визия на спектакъла. Творческия принос на отделните танцьори е планиран и в рамките на тази визия. И когато всички тези елементи се задвижат едновременно в деня на премиерата, залата е пълна и изпълнена с нетърпение, всичко върви по план, без отклонения и изненади, тогава завесата се вдига и публиката преживява вълшебството на танца, точно по начина, по който е очаквала:
Големите корпорации, които работят в световни мащаби и на традиционни и сигурни пазари са много подобни на това. Ако не се случи нищо неочаквано и ако всеки си върши работата до съвършенство, резултатът е толкова добър, че хората не забелязват огромните усилия стоящи зад тази лекота. В момента, в който нещо не сработи всички си мислят, че това е края на света, защото всички виждат когато нещата се объркат и не сработят, но рядко оценяваме огромните усилия положени за безпогрешния резултат, който очакваме.
Когато организациите работят по този начин има малко възможност за творчески решения на новите проблеми. Дори когато една подобна организация реши да създаде нещо ново и уникално, тя често остава заступурена в стария си начин на работа и „изненадите“ и творческите идеи продължават да бъдат планирани, подредени и следващи същите правила като преди. Подобно на тези възхитителни балерини:
Когато всичко е тясно свързано, това да сме заедно и в синхрон се оказва по-важно от индивидуалния изпълнител.
След балета започнах да танцувам български народни танци. Хорото е танц, в който рядко има индивидуализъм, дори най-големия майстор не може да се изяви ако е сам, защото красотата и смисъла на танца е в синхрона, в това да сме всички заедно. Майсторството и лидерството се изразяват в това да поведеш хорото, да усетиш ритъма, да знаеш как да започнеш стъпката и същевременно да научиш другите да те последват.
Тъй като това е фолклор, новите движения и идеи не принадлежат на никого, всичко е общо, създадено заедно, предадено от един човек на друг, усещането за общост и заедност е целта на танца и неговата същност. Докато в балета целта е да се разкаже история и да се направи представление пред публика, в хорото това не е същественото, дори и танцът да разкаже история, дори и да има публика, която да се наслаждава на майсторството на танцьорите, това е страничен ефект от съвместното преживяване на танцьорите.
Подобно на това, има организации, които съществуват заради страхотното изживяване и чувство за общност, което изграждат за хората, които участват в тях. В тези организации лидерството е от изключително значение, защото ако има кой да поведе хорото, хората ще останат заедно и ще танцуват. Много често, резултатът от подобен тип работа е възхитителен, но понякога зависи изцяло от настроението, обстановката и хората присъстващи на мегдана. По подобен начин, организации, които съществуват само заради преживяването на хората в тях могат да имат много непредвидими резултати и постижения.
Лекота, игривост, принципи и ритъм – организиран хаос, творчество и изненади
Най-новата ми страст в танците е линди хоп и суинг танците. Те изглеждат така:
Най-често линди хопа е импровизация. Всеки индивидуален танцьор се развива сам, но заедно с партньора си създават танц на момента. Съобразяват се с пространството, музиката, другите танцьори и настроението. Заедно всички танцьори създават вихрушка от движения и мрежа от малки историйки, които всяка двойка изживява на момента. Партньорите се сменят, мрежата изменя формата си и се преобразува в съвстем различен танц, въпреки че хората са същите.
Обща визия няма, всеки идва с умения и намерение да танцува, а визията се създава на момента. Всичко е адаптивно, променливо креативно. Няма правила, само комуникация на мига (какво танцувам и с кого) и ритъм.
Разбира се, линди хопа има стъпки, комбинации, движения, но всеки танцьор е свободен да ги интерпретира и комбинира по свой начин. Импровизацията с партньор изисква от танцьора да се отдаде изцяло на мига, да чувства и усеща накъде го вори настоящия момент. Подобен тип танци изисква да сме в зоната докато танцуваме, защото в противен случай рискуваме да се окажем в дисонанс с партньора или с другите хора на дансинга, да се настъпваме и блъскаме, вместо да се движим в организиран хаос:
Във всяка двойка има водещ и следващ, но в даден момент те могат да си сменят ролите, а следващия може да интерпретира и променя сигналите, които му подава водещия. Това създава динамика, която е уникална, защото на дансинга винаги има уникална комбинация от двойки, множество лидери и следващи, безброй комбинации и нови идеи. А понякога партньорите се сменят във вихъра на танца и това означава постоянно да се адаптираме към новата ситуация и да я променяме според обстановката.
Линди хопа много ми напомня на начина по който се организират много от най-съвременните организации – те са изградени от мрежи от хора, всеки допринася към цялото със своите таланти и идеи, хармонизира се с общия ритъм и динамика, и допринася по своя уникален начин. Много от най-модерните организации работят по този начин, лидерите се променят, всеки може да бъде лидер в даден момент, стига да поеме инициатива и да има нужните умения.
Този тип организация е непридвидим и изглежда хаотичен, но когато всички са наясно с някои основни принципи и имат общо разбиране за това какви са целите, те могат да се развихрят творчески в тези рамки (както линди танцьорите знаят какво е пространството, с което разполагат, музиката, която свири и някои основни принципи на линди хоп танците). В този тип танци (и начин на работа) дори лидера с най-грандиозна визия не може да я реализира, ако не намери подходящия партньор да го последва и ако не засвири подходящата музика и на дансинга има подходящо пространство. Този тип работа предполага творчество, освободеност, желание за адаптация към ситуацията, липса на очакване към крайния резултат и любознателност и постоянно търсене на възможност за изява.
Радикално нови идеи се раждат и се губят в хаоса, ако им създадем пространство да се проявят, разпознаем ги и ги култивираме те може да се окажат онази революция от която се нуждаем.
И разбира се, на другия край на спектъра е автентичния, възторжен и емоционален танц, създаден спонтанно, хаотично и освободено, тук и сега, без публика, без цел, задвижен от нуждата да изживеем момента и да изразим себе си. Може да сме заедно, може и да сме сами, може да изтанцуваме любов, скръб, щастие, спокойствие и болка. От това може да се роди хореография, ново движение или нова история, но това е резултат, който никой не може да предвиди или планира. Всичко, което е необходимо е пространство, в което хората се чувстват сигурни и спокойни да изразят себе си и ритъм, който да ги задвижи.
Някои от тези танцьори са уникално умели, талантливи и не по-малко професионални от балетните танцьори. Такова пространство на свобода и хаос им дава възможност да експериментират с нови движения и да се научат да изразяват себе си по радикално нови начини. А тогава горния хаос може да се превърне в изящество, лекота и съвършенство създадени на момента, тук и сега. Като тази прекрасна танцьорка:
Между другото, за подобно изпълнение опита с балет може да е особено ценнен, но не по малко съществено е да успеем да се освободим от него и да поканим хаоса и новите възможности да отговорят на нуждите на средата, времето и пространството тук и сега.
Това, което научих за организациите е, че те се развиват във времето подобно на танците и в зависимост от контекста и нуждите на времето, са нужни нови видове организации.
В среда, която е непредвидима, променяща се, хаотична и преизпълнена с възможности и информация, модерния танц отговаря на средата, адаптира се и предлага нещо ангажиращо и динамично. Линди хопа предлага чувство за общност и лекота, народните танци усещане за сигурност, последователност и традиция, а балета – чувство за стабилност, предвидимост и съвършенство. И все пак, балетът е на сигурно, в операта, а виртуалния свят е изпълнен с креативни, иновативни представления. Въпросът, която една организация би трябвало да си зададе е в какъв контекст оперираме, какви са реалностите и нуждите на средата и дали не се опитваме да танцуваме балет по улицата?