Mислите ли, че човек има една единствена голяма любов? Една сродна душа, която ни е отредено да открием, да разпознаем и да заживеем щастливо?
Аз не. Но наскоро осъзнах, че вярвам, че човек има едно единствено призвание, което трябва да припознае и да му се отдаде, за да бъде единственото си и пълноценно АЗ. Странно, защото по всичко изглежда, че на крехката възраст от 19 години съм успяла да открия голямата си любов, а 8 години по-късно все още търся призванието си…
В началото обаче не знаех, че това е голямата ми любов. Първо го наричах Жоро, после „така излиза“(в отговор на въпрос от познат „Това гаджето ли е?“ ), после „приятелят ми“, а напоследък – „любовта на живота ми“. Отне ми поне 5 години, за да се убедя, че това е човекът, с когото искам да прекарам живота си.
През тези години се влюбих няколко пъти, имах възможност да последвам нова любов, да експериментирам, да предприема нови приключения с нови хора. Никога не го направих, защото през годините прекарани с Жоро той се превърна в идеалния за мен човек. С всяко преживяване, предизвикателство и научаване, което споделяхме, ние се превръщахме в перфектните партньори. В началото на връзката ни той не беше единствения за мен. Днес вече е. В началото имаше шанс да се получи също толкова прекрасно с много други хора. Това с кого ще се получи зависи от момента, ситуацията, нашите лични нагласи, теория на вероятностите. Като в тази любима моя песен на Тим Минчин:
Това което направи връзката ни специална, е енергията, ангажираността и отдадеността, които даряваме един на друг.
Любов между нас винаги е имало. Имало е и други хора, с които сме можели да имаме любов. Любовта е неконтролируема и дива, тя до голяма степен просто ни се случи. Да имаме връзка решихме ние, но не го решихме веднага. Просто всеки ден избирахме да сме заедно. Нещо като мантра „Днес избирам моя приятел да е Жоро, да го обичам и уважавам, да му се доверявам и да съм напълно открита с него, чак до края на деня. За утре не знам, но днес е 100% така!“
Това, което кара много хора да се лутат от връзка във връзка или никога да не се обвържат е това търсене на „единствения и неповторим партньор създаден за мен.“ Истината е, че такъв не съществува. Има много, които имат потенциала да се превърнат в този човек. Лутаме се когато си мислим, че той съществува някъде там и от страх да не изпуснем най-доброто отхвърляме възможност след възможност и не се ангажираме с никого преди да сме сигурни. Работата е там, че няма как да сме сигурни преди да се обвържем. Обвързване за мен означава, че аз ще се променя и той ще се промени и заедно ще създаваме връзката и любовта си. Обвързване не означава, че в момента на обвързването решаваме, че то трябва да е завинаги, достатъчно е да сме наясно, че тук и сега искаме да сме заедно и да сме напълно отдадени един на друг.
Преди няколко дена си говорех с приятелка по въпроса за кариерата и бъдещето си. И двете сме в момент от живота, в който търсим накъде да се ориентираме професионално. Чудим се как да се самоопределим като професионалисти и да решим „Каква искам да стана сега, когато съм пораснала голяма?“ Имаме много възможности и се чудим коя е най-добрата. Кое е онова призвание, което е единствено и неповторимо, създадено за мен и ме чака да го открия? Кое е онова нещо, което съм родена да правя? Кой е идеалният и перфектният за мен? Звучи ли ви познато?
Това което толкова добре знам и разбирам за връзките и любовта, отказвам да приложа относно кариерата си. Ще има неуспешни опити, ще има разочарование и учене, ще има много възможности и те всичките ще са подходящи за мен. Ще имат потенциала да се превърнат в моето призвание, ако реша да им се отдам, да ги изследвам, да се променя, за да си паснем по-добре, и да приема, че те ще се променят все повече когато се обвържа с тях.
Известно време ще има FOMO и ще има невероятни и привлекателни възможности, на които ще казвам НЕ, защото съм решила в момента да се фокусирам върху една, която ми носи огромно удовлетворение и нямам пространство за друга. Докато един ден не се събудя и осъзная „това не е моята кариера, не е моята професия, това е любовта на живота ми.“ Докато не спра да и давам своите сила, енергия и ентусиазъм, докато тя не спре да ми отвръща със същото… или докато пенсията не ни раздели.