През последния месец бях, изглежда, ориентирана към бъдещето, защото прочетох толкова много неща, които провокираха начина ми на мислене и вярванията ми за начина на живот в бъдещето, света и системите, в които участваме. Въпросите, които се въртяха в главата ми през голяма част от времето, беяха свързани с това как подхождаме към динамичния и хаотичен живот, как отговаряме на променящите се нужди на обществото и хората около нас, как да се справим с все по-комплексните предизвикателства на света и все пак да запазим човешката си същност.
Тук ще прочетете за две практики, които ни помагат да сме по-осъзнати и спокойни във вихрушката на променящия се свят около нас и да открием нашето място в него; две истории които ще ни помогнат да определим своята роля и отговорност в ситуациите, които са важни за нас; три тенденции, които ще дефинират начина, по който правим бизнес и изграждаме организации и една статия, която ще събере всички тези неща и ще ги подреди в глобална перспектива. Приятно четене и гледане!
Пълна неподвижност
Понякога животът се върти с бясна скорост и кризи, предизвикателства и възможности се завихрят около нас в едно деструктивно торнадо, което ни кара да искаме да бягаме възможно най-бързо, за да яхнем първата възможност, която ни попадне или да се скрием от някоя криза, преди да ни отнесе. Изпитваме необходимост да реагираме бързо и чувстваме, че това е по-важно отколкото да действаме мъдро, защото светът се разпада и няма време за мислене! Това чувство за спешност е още по-силно в ситуации, в които нещо голямо ни връхлита неочаквано – като кризата с бежанците в последните месеци. За съжаление, това напрежение ни оставя без простор да погледнем нещата в мащаб и в тяхната цялост, да осмислим кои са важните и адекватни действия, които ще третират причината за кризата, а не симптомите.
Записките от този изключителен разговор за щастието и тишината показват колко е важно понякога да забавим темпото и да заглушим мегафона, който повтаря „Действай СЕГА!“ защото понякога той звучи така
“Защо ти трябва да строиш болница? Това отнема години! Трябва да правиш операции още сега, на улицата!”
Разговорът се разгръща около множеството неща, които ни отвличат вниманието от същността на ситуацията, особено когато нямаме практика, която да ни помогне да забавим темпото и да се огледаме, да потърсим цялата история и да оценим приоритетите си. В България прекрасно си отвличаме вниманието с медии, скандали, провокации и сме до толкова ангажирани със спешни и дребни проблеми, че оставяме незабелязани големите лостове, които междувременн променят посоката на движение. Започваме да помагаме на хората с пълна мощност и делейрираме заради конфликт на его, корупция или човешки грешки. В неподвижността и тишината можем да се освободим от емоциите, разсейването, и егото и да застанем в окото на бурята – осъзнати и наясно със силата, посоката и мощността и, способни да предприемем действие без да бъдем отнесени от урагана и с ясна стратегия как да го следваме вместо да го контролираме.
„Ако 15 минути тишина и неподвижност на ден променят начина, по който прекарваме останалите 23 часа и 45 минути от деня, включително сънят и взаимоотношенията ти с другите, може би си заслужават.“
Пощенски картички на ръба на съзнанието
Ако говорим за неподвижност, това описание на преживяването да се заглушат всичките ти сетива, я довежда до крайност. В статията ще прочетете историята на това какво се случва с мозъка и тялото ни когато сме в условия на почти пълна сензорна изолация и сме оставени единствено със себе си и ума си. В историята са преплетени научини изследвания, историята на практиката и как тя е била използвана за мъчения и разпити и как е свързана с други практики като медитация. Не бих могла да го опиша, трябва да се прочете – главозамайващо е!
Да намериш мисията си и истинското си призвание?
Едно есе и една лекция, които адресират лисностната криза, от която страдаме ние, децата на 21ви век. Ние сме убедени, че можем и заслужаваме да бъдем каквото си поискаме, че имаме специална мисия в живота, голяма страст и призвание, които са отредени за нас. Единственото, което трябва да направим е да ги открием и да ги заявим пред света и всичко, за което сме мечтали ще се случи от самосебе си. Кризата идва от там, че първо, това не е всичко, приятели, иска се доста работа, дори и да откриеш нещо, което да наречеш свое призвание, и, второ, оказва се не толкова лесно да намериш това призвание. И нужно ли е да му сложим етикет и да го заковем на челото и? Как, когато ролите, професиите и уменията нужни в света се променят постоянно? От къде да знам дали искам да съм учител, стилист, предприемач, писател, програмист, танцьор или нещо друго? Как да разбера кое е ОНОВА нещо, за което съм създадена? Няма страшно, житейските гурута го карат да изглежда просто, а то не е, и няма нужда да бъде. Няма нищо лошо в това да не знаем, няма нищо лошо да обожаваме да правим много неща едновременно. Най-накрая приех, че не става дума за това коя съм аз и как се самоопределям, а за нещата които вече правя – без страх, с ентусиазъм, страст и лекота. Прочетете статията и изгледайте видеото за малко по-различна гледна точка относно многопластовата ни същност като хора и как да и се насладим вместо да се страхуваме от нея!
Малко романтика, нов поглед над организациите на бъдещето, и бизнес тенденции
Kонференцията NEXT се оказа неочаквано вдъхновяваща! Трябваше да напиша статия за нея и за моя изненада, основните теми бяха за нуждата от повече целенасоченост, смисленост, човечност и нови организационни структури, които адресират нуждите на обществото и света като единна система. Беше страхотно да открия как технологията прави възможна реализацията на идеалите на споделената икономика, как експоненциално растящите организации изискват самоорганизация и как новите ценностни системи в бизнеса и екстремната дигитализация на живота ни, ни подтикват да променим очакванията си и да потърсим повече близост, емоции и присъствие едни с други. Тези нови тенденции променят нагласите на хората на глобално ниво и някакси изглежда ни водят правилната посока. Четете нататък, за да видите как!
Нещо невероятно се случва
As I said, things are shifting in the world, there are new connections, dynamics and complexities created by technology and globalisation. This article outlines some of them in a beautiful and simple way. Education, new forms of spirituality, health, sharing economy, collaboration, business, employment – all the global trends described in the article are a reflection of those new mindsets. It is no longer cool to smoke, it is cool to be vegan. It is not cool to work in a soul-sucking corporation, it is cool to be entrepreneur and freelancer. It is cool to care, to be mindful, to collaborate and share. Is our orientation starting to shift towards better living rather than money-making? What do you think?