Изкуство, Изследване, Изкуство – Свобода, Пълноценност, Автентичност
1. Изкуството на свободата – Тази статия мигновено залепна в съзнанието ми, още с първите думи, с които започва:
„Предприемачеството, както взаимоотношенията, е интензивно; не е за хора със слаби сърца. Трябва да се отдадеш изцяло на нещо, което не само не предлага никаква сигурност, но и разрушава всяка илюзия за сигурност, и все пак го правиш, защото си призован от огромна мисия и визия. Това е голям скок, който да предприемем. Плашещо е.“
През юли това лято аз усетих призив да направя промяна и да започна нещо ново. Бях предизвикана да напусна зоната си на комфорт и да изследвам и преследвам нови възможности и преживявания. Определено беше плашещо и ми се струваше пълна лудост дори да си помисля да се отдам на нещо толкова необятно и непонятно. Докато четях тази статия успях да вникна в новите възможности по друг начин и да ги погледна от различна гледна точка. Това ми даде кураж да изледвам новото, да предприема действие, да се доверя на момента и да се освободя от задръжките. Резултатът от това беше поне едно ново приятелство и началото на Изкуството да поведем образованието в България (The Art of Hosting Education in Bulgaria, тепърва ще чувате още по темата, засега просто го имайте в предвид 😉 ). В статията е представен елегантен модел за това какво е нужно за пълна отдаденост на нещо по-голямо от нас. Той подава ритъма и стъпките нужни за да танцуваме в тази отдаденост с увереност и лекота.
„It’s okay if you’re not perfect. Integration is a dance. The goal isn’t to be perfect, it’s to be dancing.„
2. Да водим като задаваме правилните въпроси – Това е история, която показва колко голямо значение има това да се фокусираме върху положителните аспекти на дадена ситуация и да я погледнем цялстно, вместо да се концентрираме върху анализиране на проблемите и недостатъците и. Другите две статии, които споделям днес редом с тази, са изградени около няколко ключови въпроса, които провокират и вдъхновяват нови начини на мислене. Тази статия разкрива теорията стояща зад този тип въпроси и показва защо те са ориентирани към възможностии, желания и ценности информирани от текущата ситуация.
Тук и тук можете да прочетете подобни статии по темата на български.
3. Изкуството да бъдем себе си – Представата ми за нещата, които правя, все по-често се оказва свързана с творчество и създаване на изкуство, защото изкуството е свързано с автентичното изразяване на това коя съм аз. Когато творим няма правилен и грешен отговор, няма строги правила, които гарантират успех и решенията, които взимам не могат да подлежат на критика когато отразяват коя съм и каква съм в даден момент. Изкуството ми дава свободата да импровизирам, експериментирам, да падам и ставам, да проявя своето виждане и естетика за света и това, което създавам в него. Каролин Мак Хю говори именно за тази същност на изкуството – изкуството да бъдем себе си. Тя ни предлага перспектива, която ни позволява да се освободим от очакването, че да бъдем себе си е лесно (както да творим не е лесно, макар да няма строги правила) и да погледнем по нов начин на един от съветите, които най-често даваме на близките си:
„Скъпа, просто бъди себе си. Защото когато си себе си, си невероятна!“
Вместо това, тя предлага да предприемем пътешествие във вътрешния си свят и ни предлага подход как да го направим, започвайки с простия, провокативен въпрос „Ти за кого се мислиш?“