Нека ви разкажа за вълшебството на ежедневните разходки

Когато бях в гимназията едно от любимите ми неща бяха сутрините, в които можех да се разходя до училище с татко.

Той работеше на около 40 минути от вкъщи, а за да стигна до училище трябваше да вървя още 15. А с тролей можех да стигна за 20 минути! И въпреки това, нямаше нищо по-хубаво от това да стана повече от половин час по-рано, за да мога да изляза с татко и да отида на училище пеша. Когато бях по-малка рядко правех това усилие, но в последните години от гимназията това се превърна в наш специален ритуал.

Сутринта започваше с надпревара 8 етажа надолу по стълбите, ако татко решеше да слезе с асансьора, аз винаги преливах от гордост когато успеех да сляза по-бързо от него, а ако той решеше, че ще се състезава с мен по стълбите, винаги се чудех дали ме оставя да спечеля или ме предизвиква да му покажа колко бърза мога да бъда. Скоро започнах да се състезавам с него и нагоре по стълбите, когато се прибирахме заедно от някъде. Оттогава рядко ползвам асансьор 😉

С татко имахме няколко различни маршрута за сутрешната си разходка – някои през центъра на града, някои през паркове и градинки, някои по-бързи, други по-спокойни и релаксиращи. Ако не закъснявах ужасно за училище (което аз често правех), избирахме път, по който разходката ни да е по-дълга и минава през няколко красиви парка в София.

Винаги знаех, че е моя отговорност и привилегия да си избера тема, на която да си говорим по пътя. Тук ще спомена, че баща ми ходеше и се прибираше пеша от работа всеки ден в последните 15 години, без значение дали времето беше ужасно горещо, снежно, заледено, поройно или спокойно. Това беше времето за него, време, в което да обмисли и премисли задачите си за деня, важни теми и проблеми, които се опитваше да разреши и изобщо, времето в което да бъде сам със себе си и да се презареди с енергия. Той казваше, че върши половината от работата си за деня докато се разхожда. Това беше един от неговите ритуали, които му помагаха да изчисти съзнанието си и да поддържа ума си в добра форма.

Знаейки това, за мен беше изключително важно, че имах възможност да участвам в тази специална за него част от деня. Това също означаваше, че в случаите, в които аз не подхванех тема, на която да си говорим, ходехме в тишина и наблюдавахме събуждащия се град заедно. Да мълчим беше също толкова хубаво, колкото да говорим, защото тогава можех да наблюдавам как той се отнася в мислите си и вътрешните разговори със себе си – често съпътствани от жестове, все едно обяснява нещо на някого. Това беше неговия начин да разиграва в главата си важни разговори и да изследва различните гледни точки по дадена тема.

Баща ми беше с изключително разнообразни и дълбоки познания по много теми – икономика, политика, история, изкуство, природа, човешките взаимоотношения – всичко, което можех да си представя в този момент от живота си. Знаех, че ако задавам правилните въпроси, мога да чуя изключително ценни и вдъхновяващи истории, мнението му по всяка тема, която ме вълнува и да се докосна до ново и по-дълбоко разбиране за света.

Той имаше умението да наблюдава света с огромна проницателност, да свързва елементите по неочаквани начини, за да измисли решение на проблем и да обяснява света по елегантен и прост начин, независимо колко е сложно всъщност. Без значение колко голяма и сложна тема да подхванех, знаех, че той ще успее да подходи по начин, по който ще ми стане ясно и ще ми бъде полезно.

Това означаваше, че всеки ден, в допълнение на подготовката ми за училище (в която, ако трябва да съм честна, не влагах нито много време, нито много ентусиазъм), аз прекарвах време да измислям теми, на които искам да си приказвам с татко на следващия ден. Можеше да бъде всичко – история от новините, която не разбирах съвсем, нещо от училище, което просто не можех да запомня, книга, която четях в момента и ме кара да си задавам въпроси или просто неща от света и природата, за които бях любопитна и бях сигурна, че той също е любопитен. Исках да попия от него колкото мога повече познание и тези наши разговори бяха вероятно сред най-вдъхновяващите неща, които съм чувала в живота си.

Той използваше това време с мен, за да ме научи на мъдрост, любопитство към хората и света, житейската си философия, да сподели преживяванията си и просто да се наслади на времето с дъщеря си. Той беше първият ми учител за живота, ментор и гуру на сутрешните разходки.

На есен, по пътя често събирахме кестени и си играехме с тях – подхвърляхме ги във въздуха, жонглирахме, или просто изледвахме гладката им повърхност. Татко наричаше това упражнение по концентрация а сръщност, а аз просто се наслаждавах на играта. През другите сезони наблюдавахме дърветата, говорихме си за това колко е важна хармонията между хората и природата.

Друг път си говорехме за това колко важно и ценно е да има различни политически идеологии и как те дават възможност на хората  да взимат по-информирани и демократични решения. И за това, че няма универсална истина и е нужно да се разгледат различните алтернативи и да се прецени коя е най-добра за текущата ситуация.

Понякога, когато успеехме да стигнем до работата му по-рано, довършвахме разговора докато се наслаждавахме на ароматно сутрешно кафе заедно. Не знам колко пъти съм закъснявала за училище заради тези допълнителни 15 минути, но не съжалявам за нито един от тях.

А относно ритуала да пием кафе заедно… ще пиша някой друг път. За сега просто се стремя да продължавам практиката да се разхождам всеки ден и понякога я споделям със специален човек, с когото обичам да си говоря. Тя ми дава спокойствие, яснота, и по-добро разбиране за света, в който живея. Тя е моят начин да почета човека, който ме научи да живея цялостно, в хармония между ума, тялото си, другите хора и природата и който ме научи да съм любопитна и отворена към нови светове, знания и гледни точки и да се уча всеки ден.

Има ли за вас специален ритуал, който ви помага да изчистите ума си и да се отпуснете?

Кои са важните хора, в живота ви, с които бихте споделили подобни моменти?

Кои са хората и разговорите, които ви вдъхновяват и мотивират и как бихте могли да прекарвате време с тях всеки ден?

И кои са хората, които жадуват да чуят вашите истории и да се учат от вас?

One thought on “Нека ви разкажа за вълшебството на ежедневните разходки

  1. И аз имам прекрасен спомен за дълги разходки с интересни теми за разговор със Стефчо. Това е традиция и не бе нужно да се уговаряме. Видим ли се, е ясно че ще разхождаме и ще обсъждаме всякакви теми. Много добър приятел и изключителен събеседник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *