Да събираш спомени от злато

Питали ли сте се някога кои са нещата, които ви карат да се чувствате живи? Какво всъщност ви дава сила за живот и желание да се покажете на света?

Аз доскоро не бях се питала и, за повечето от нас, това не е въпрос, а даденост – аз съм жив, значи живея и какво толкова има да се питам. Открих обаче, че това толкова ограничава възможностите ми да оценя онези наистина вълнуващи моменти от живота, онова, което ме кара да ахвам, онова което ме кара да се движа напред, онези неща, за които копнея да разкажа и които искам да запомня.

Нека ви разкажа за баба. Тя се казва Златка и аз съм кръстена на нея. Когато започнах да си мисля за историите, които искам да разкажа на света и за хората, които внасят жизненост и вдъхновение в живота ми, аз знаех, че искам първо да пиша за нея. Първо, защото тя беше първият човек, който разпозна писането като мой талант и аз събрах куража да го реализирам чак 15 години по-късно (това е история, която ще разкажа друг път), и второ, защото тя е пазителят на толкова много истории и преживявания, които разказва и предава на мен и брат ми всеки път когато има възможност.

За мен тя винаги е била ковчежника на семейното наследство и мъдрост – името ѝ също напомня за това – златото устоява на времето, и външните условия, не променя своята същност дори и да изменя формата си. Баба обича да разказва историята на нашия род – тя знае романтичните и драматични детайли на нашето минало и ги споделя, записва и пази, защото знае, че тези спомени са същността на семейството и те са доказателство за живота, който е бил преди и който е причината за моя собствен живот днес. Златото се трансформира, но не губи същността си – същността, която аз днес нося в себе си.

Баба разказва своите истории с тих, търпелив и бавен глас, внимателно избирайки всяка дума, за да се увери, че всеки детайл около тях и взаимоотношенията между хората е представен коректно. Тя знае съдбите на членовете на семейството ни живели през динамичната първа половина на 20ти век и през Освобождението на България – тя внася живот в историческите събития като разказва как те са се отразили на отделни личности от родата. И всичко звучи много по-истинско и реално. Много от разказите са романтични, емоционални, болезнени и все пак баба гледа на тях с ясно съзнание и разбиране, че те са в миналото и няма нужда от носталгия или съжаление.

Баба записва спомените си и дълбоко цени щастливия си живот, преживяванията и предизвикателствата, през които е преминала. Тя притежава изключителна вътрешна сила, устойчивост, въпреки множеството изпитания, пред които я е изправил живота, и умението ѝ да възприема реалността такава каквато е и да продължава напред.  Това винаги е пораждало у мен възхищение и удивление – от къде черпи сили тази малка крехка жена и какво я зарежда с животворна енергия? Когато я слушам да разказва за живота си, знам какво – тя има да сподели толкова много мъдрост!

Когато я погледна си задавам въпроса – Кои са спомените и преживяванията, които искам да създам за себе си и живота, за да продължа да се наслаждавам на живота си и когато съм на 80 години?

Какви са спомените и историите, за които вие бихте разказвали? А какви са историите, които разказват вашите баби и дядовци и в какво се крие тяхната мъдрост?

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *